Липсва единна класификация на заболяванията в лицево-челюстната област, но за удобство те могат да бъдат разделени на следните големи групи:

Лицево-челюстната хирургия е една от най-синтетичните медицински специалности. Занимава се с изключително голямото разнообразие от болести и състояния – с тяхното диагностициране и консервативни и оперативни методи на лечение. В неразривна връзка е с редица други клинични специалности като обща хирургия, дерматология, пластична хирургия, УНГ-болести, инфекциозни болести, неврохирургия, неврология, онкология, ортопедия и травматология, очни болести, анестезиология, неонатология, ревматология, хематология, дентална медицина и други.

Лицево-челюстните хирурзи са лекари със специалност, които след дипломиране в магистърска програма „Медицина“ специализират пет години лицево-челюстна хирургия и след успешно положен теоретичен и практически изпит придобиват специалност по лицево-челюстна хирургия.

Специалистите по лицево-челюстна хирургия са обучени да се справят с голямо разнообразие от заболявания и състояния в областта на главата и шията. Те се занимават както с лечението на заболявания по медицински индикации, част от които изискват последващо пластичното възстановяване за коригиране на получените по време на лечението дефекти, така и с естетични корекции на лицето и шията по желание на пациентите.

Голяма част от хирургичното лечение при лицево-челюстен хирург може да се извърши с локална анестезия в амбулаторни условия, но при необходимост пациентите могат да бъдат хоспитализирани и оперирани в болнични условия под обща анестезия.

Това са най-често срещаните заболявания, лекувани оперативно в амбулаторни условия под локална анестезия. Излагането на кожата на непрекъснато влияние на външните вредни атмосферни, битови и професионални условия води до постоянното ѝ увреждане, изразяващо се във възникването на различни доброкачествени, а понякога и злокачествени, кожни лезии, които изискват тяхното оперативно или апаратно (лазерно) отстраняване.

Доброкачествените кожни образувания в зависимост от локализацията, големината и физическите им характеристики, спрямо преценката на лекаря (най-често хирург и/или дерматолог) могат да бъдат отстранени както оперативно, така и чрез използването на апарат тип CO2-лазер.

Оперативната техника включва изрязване (ексцизия) на кожната лезия във видимо здрави граници и се извършва след предварителна антисептика на оперативното поле и аплициране на локален анестетик. След това раната се зашива и се поставя стерилна превръзка. Понякога, когато полученият кожен дефект е голям, се налага той да бъде възстановен чрез оформянето, адаптирането и зашиването на едно или няколко кожни ламба по съседство (т. нар. кожна пластика). Конците се свалят по преценка на лекаря, най-често 7 до 10 дни след операцията, когато между ръбовете на раната липсва напрежение. През това време пациентите са с превръзка, която след промивка на раната спрямо указанията на хирурга сменят всеки ден или през ден.

Отстраняването на доброкачествените кожни образувания с лазер се извършва след предварителна антисептика на кожното поле чрез използване на CO2-лазер. При него чрез използването на енергия с определена дължина на вълната, чиито характеристики лекарят може да коригира, кожното образувание буквално се изпарява и изчезва. Получената рана се оставя на вторично заздравяване (не се шие) и на пациента се дават указания за грижата ѝ в дома – обикновено се избягва мокрене през първите поне 24 часа и могат да бъдат предписани унгвенти (мазила) за локално третиране на мястото. Процедурата е безболезнена, като в повечето случаи се усеща лек дискомфорт, който пациентите описват като гъделичкане до боцкане. При нужда за локално обезболяване се използват анестетичен крем или се извършва инфилтрационна анестезия чрез локално инжектиране на течен анестетик.

Злокачествените кожни образувания задължително се отстраняват чрез ексцизия (хирургично отстраняване) във видимо здрави граници като се оставя различно голям хирургичен борд (изрязана здрава тъкан около тях) и след това се изпращат за патологоанатомично изследване при патолог. Процедурата за оперативното им отстраняване е същата както при доброкачествените лезии.

Оралната лигавица е подложена на множество вредни въздействия както от заобикаляща ни среда, така и професионални, алиментарни (консумацията на храна и течности), травми от зъби, неудобни протези и мостови конструкции, вредни навици (най-често тютюнопушене и употреба на алкохол) и други, които могат да са причини за възникването на различни доброкачествени и злокачествени лигавични образувания.

Отстраняването им най-често е оперативно и също както при кожните туморни образувания се извършва след предварителна антисептика на оперативното поле и след аплицирането на локален анестетик. Изрязването им се извършва във видимо здрави граници и след това раната в повечето случаи се зашива. Пациентите се съветват да промиват раната, най-често с вода за уста или кислородна вода, и конците се отстраняват след поне 7 дни.

Някои от тях могат да бъдат отстранени чрез CO2-лазер, а злокачествените задължително се премахват оперативно и се изпращат за патологоанатомично изследване при патолог.

Те са често срещани заболявания не само в областта на главата и шията, но и в целия човешки организъм. Разделяме ги основно на мекотъканни кисти и кисти на костите (в лицево-челюстната област това са основно горната и долната челюст).

Кистите на меките тъкани могат да са както вродени, така и придобити.

Вродените са резултат от несъвършенство във вътреутробното развитие на организма. Най-чести са кожните дермоидни и трихилемални кисти, а в лицево-челюстната област се срещат също медианните (срединни) и латералните (странични) кисти на шията.

Кожните кисти (дермоидни и трихилемални) обикновено са малки (до няколко сантиметра в диаметър) и ако не се възпалят, са само козметичен проблем. С времето често нарастват и създават дискомфорт. Дермоидните кисти се срещат по кожата на всички части на тялото и могат да съдържат кожни придатъци (косми, нокти, потни и мастни жлези). Трихилемалните кисти в 90% от случаите се срещат по окосмената част на главата (капилициум), а в останалите 10% – по кожата на пръстите на ръцете или на скротума (мъдницата) при мъжа. Отстраняването им се извършва в амбулаторни условия по оперативен начин след предварителна антисептика на оперативното поле и след инжекционното приложение на анестетик с цел локално обезболяване. След това раната се зашива и се поставя стерилна превръзка, която пациентите сменят ежедневно или през ден след промивка по препоръка на хирурга. Конците се премахват след 7-10 дни, когато между ръбовете на раната няма напрежение.

Макар и доста рядко е възможно дермоидните кисти да се разполагат на пода на устната кухина и да предизвикват чувство за наличието на чуждо тяло и задушаване. Тогава отстраняването им се осъществява под обща анестезия в болнични условия.

При възпалението на кожните кисти тяхното съдържимо се превръща в гной (ексудат) – заболяване, наречено кожен абсцес. Лечението му се осъществява на два етапа – първоначално се инцизира с цел евакуиране на ексудата, извършва се лаваж (промивка) с различни антисептици и/или течни антибактериални медикаменти по преценка на хирурга и се поставя дрен, а на по-късен етап, когато отмине възпалението, по оперативен път се отстранява и самият кистозен сак. По преценка на лекуващия лекар се изписват антибактериални медикаменти за перорално или интравенозно приложение. 

Медианните (срединни) кисти на шията се разполагат почти винаги отпред по срединната линия, най-често между ларинкса и подезичната (хиоидна) кост. Възможно е да завършват с отвор (фистула), която да се отваря на повърхността на кожата на шията отпред (външна фистула, долна) или по горната повърхност на езика (вътрешна фистула, горна), най-често на границата между гърба и корена му. Отстраняват се по оперативен начин под обща анестезия в болнични условия. Когато кистата или фистулният ѝ ход са свързани с подезичната кост, с цел да се предотврати възникването ѝ отново (т. нар. рецидивиране) се изрязва и срединната част от костта.

Латералните (странични) кисти на шията рядко образуват фистули и в повечето случаи се разполагат до магистралните кръвоносни съдове на шията (сънната артерия и вътрешната югуларна вена), което изисква по-прецизна работа от страна на хирурга при отстраняването им. Отстраняват се оперативно в болнични условия и под обща анестезия.

И при двата вида кисти на шията има описани случаи на малигнизация – израждането им в злокачествни тумори, особено когато са с голяма давност, което задължително налага оперативното им отстраняване в болнични условия, а понякога и химио- и лъчелечение.

Придобитите кисти, за разлика от вродените, не се формират по време на ембрионалното развитие, а се образуват в резултат на фактори, които действат след раждането.

Атеромите (епидермални кисти) са пример за придобити (невродени) кисти. Те представляват мастни жлези, на които е запушен канала, чрез който те отделят секрета си на повърхността на кожата, и в резултат на това го задържат в себе си и нарастват. По кожната повърхност над тях се наблюдава черна точка – запушената пора на жлезата, която заедно с кистозния сак се отстранява при ексцизията им. Отстраняват се в амбулаторни условия с местна инжекционна анестезия, след като предварително е извършена антисептика на оперативното поле. След това раната се зашива и се поставя стерилна превръзка, която пациентите сменят всеки ден или през ден след промивка на раната по препоръка на хирурга. Конците се отстраняват след 7-10 дни.

Ретенционните кисти (мукоцеле) са също придобити. Срещата се както при малките, така и при големите слюнчени жлези. Резултат са най-често на травма или прехапване, при което се запушва изходният им канал. Това възпрепятства отделянето на произведената слюнка от жлезата и последната нараства от задържания в нея секрет.

Ретенционните кисти на малките слюнчени жлези са малки (обикновено до 2 см в диаметър) и се срещат по-често от вътрешната страна на долната устна, но може да се появят и под лигавицата на други органи в устната кухина. Отстраняват се в амбулаторни условия под локална инжекционна анестезия и след предварителна антисептика на оперативното поле. След това раната се зашива и на пациента се дават указания за дезинфекцията ѝ най-често с вода за уста. Конците се отстраняват след поне 7 дни.

Ретенционните кисти на големите слюнчени жлези, вкл. и тези на подезичната (сублингвалната) слюнчена жлеза, наречени ранули, се разполагат на пода на устната кухина, под езика, и могат да достигнат по-големи размери. Лекуват се оперативно както под локална анестезия в амбулаторни условия, така и под обща анестезия в болнични условия. По преценка на лекуващия лекар се отстранява цялата киста или само горната ѝ половина, а понякога се премахва и цялата подезична жлеза.

Кистите на челюстните кости са най-често резултат от хронично възпаление на нелекуван зъб или се появяват около непоникнал (вложен, задържан) зъб. С времето нарастват, изконсумират костта около тях и прекъсвайки изхранването и инервацията на зъбите, до които достигат, водят до тяхното девитализиране (умъртвяване). Често се откриват безсимптомно при направата на образно изследване (рентгенова снимка, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) по друг повод. Възпалението им води до нагнояване (супурация) и образуване на абсцес, който изисква оперативно лечение в обем инцизия, лаваж и дренаж, както и прилагането на венозни или перорални антибактериални средства. Ако засегнатите от кистата зъби не могат да бъдат излекувани и запазени, при отстраняването ѝ те се екстрахират (изваждат). Обемът на операцията се определя от лекуващия лекар и може да се извърши в амбулаторни условия под локална анестезия или в болнични условия под обща анестезия. Той зависи както от големината на кистата, така и от нейната локализация, засегнатите от нея зъби, разположението на кръвоносните съдове и нервите на челюстта спрямо кистозния сак и от общото състояние и придружаващите заболявания на пациента. Възможно е кистите на горната челюст при нарастването си да изконсумират пода на горночелюстния (максиларен) синус и да навлязат в него, което да наложи по-сериозна оперативна намеса. Последната най-често се извършва под обща анестезия в болнични условия.

Представляват най-честата патология в лицево-челюстната област, която се извършва в условия на спешност. Причини за възникването им са голямото разнообразие от бактерии, които живеят в устната кухина, особено при хората, които не поддържат добра орална хигиена, както и много различни физични, химични и термични фактори, на които са изложени главата (в частност лицето) и шията. При отслабени имунни сили на организма или силна вирулентност на патогена дори и кариесът, и най-малката обривна единица или одраскване на лигавицата в устата и кожата на главата и шията, могат да доведат до възпаление на меките тъкани в съседство с образуването на гнойна колекция (абсцес или флегмон), а от там и до остеомиелит (възпаление на костите) и сепсис (навлизане на патогена в кръвта и разпространяването му в цялото тяло, често завършващо с полиорганна недостатъчност и смърт). Друга причина за възпалението на челюстните кости е лекуването на онкологични заболявания и остеопороза с бисфосфонатни медикаменти (заболяване, известно като остеонекроза) и травматичното увреждане на костите (травматичен остеомиелит).

В областта на главата и шията се разполагат стотици лимфни възли, които могат да се възпалят – състояние, наречено лимфаденит. Възпалението на лимфния възел може да е само серозно (без натрупване на гной) и да се лекува медикаментозно, най-често с антибактериални медикаменти, или гнойно и да изисква навременно оперативно лечение за евакуиране на гнойното огнище преди то да се е разпространило в съседни важни структури.

Други често възпаляващи се органи в лицево-челюстната област са големите слюнчени жлези – паротидни (околоушни), субмандибуларни (подчелюстни) и по-рядко сублингвални (подезични). Причините за това заболяване, наречено сиалоаденит, могат да са различни, но най-често те са застой на слюнка в самата жлеза и канала ѝ от обструкция с конкремент (камък, сиалолит) или след травма. Състоянието се лекува медикаментозно и/или оперативно в зависимост от стадия на възпалението и наличието или отсъствието на гной и конкремент. Сиалолитиазата, представляваща наличието на сиалолит в жлезната система, изисква оперативното му отстраняване.

В резултат на пътно-транспортни произшествия, побой, битови и трудови инцидентни, самонараняване, ухапване от животни и хора е възможно да бъдат травматично увредени различни части на човешкото тяло.

Нараняването на меките тъкани, при които не е нарушена кожно-лигавичната бариера, много често изискват само наблюдение и преминават от само себе си.

Раните обаче, при които тази защитна бариера е нарушена, в повечето случаи се налага да бъдат хирургично обработени – лаваж (промивка) с антисептик, отстраняване на смачканите, невитални (неживи) тъкани и чужди тела, зашиване и поставяне на превръзка. Обемът на оперативната техника и анестезията са индивидуални при всеки случай и се определят от хирурга.

Фрактурите на челюстните (долна и горна челюст) и лицевите кости (носни и зигоматични) изисква своевременното диагностициране и оперативно лечение, при което след възстановяване на целостта на костта в правилното анатомично и функционално положение, тя се обездвижва за различно дълъг период от време, през който тя зараства.

Често при травматичните заболявания по преценка на лекуващия лекар се изписват антибактериални медикаменти и мускулно се инжектира тетаничен анатоксинов протеин (ТАП).

ТМС е чифтна става и при нормални условия двете стави работят заедно като един добре сработен механизъм.

При неблагоприятни въздействия от страна на неправилната оклузия (захапка), която може да се дължи на липсващи зъби, на неправилно протезиране на челюстите или лекуване на зъби, както и на наличието на вредни навици е възможно да се развият дистрофични изменения в ставните хрущяли (артрозна болест, остеоартоза, ОА), което често се проявява със звуци на стържене и пукани при движение на ставите, сутрешна скованост и болка. Някои професии, като певци и учители, поради непрестанното натоварване на ставния апарат са с по-голяма предразположеност към артрозна болест. Стискането и триенето на зъбите, при което има скърцане (бруксизъм) или без скърцането им (бруксомания) също увеличават риска от развитието на остеоартроза на ТМС.

Възпалителните заболявания на ТМС (артрити) най-често имат бактериална етиология, но могат да са в резултат от травма в лицево-челюстната област (травматични артрити). По-рядко имат друга етиология.

Туморните (доброкачествени и злокачествени) образувания на ТМС се срещат изключително рядко.

Лицево-челюстната хирургия се занимава и с вродените малформации на ТМС.

Главата и шията са много добре инервирани, което е предпоставка за възникването на различни заболявания на нервните им структури, изразяващи се най-често с болка, изтръпване, мравучкане, лицева асиметрия, затруднено дъвчене и преглъщане. Такива са болестите на лицевия нерв, троичния нерв (най-често тригеминалната невралгия), езиково-гълтачния нерв и други. Основната роля на лицево-челюстния хирург се състои в изключването на соматична патология в лицево-челюстната област, която би могла да е причина за оплакванията на пациента, и да го насочи за функционално лечение към невролог.

Най-често срещаните заболявания на слюнчените жлези е тяхното възпаление, наречено сиалоаденит, което се лекува медикаментозно. Камъните (конкрементите), наречени още сиалилити, в слюнчените жлези или в техните канали се наричат сиалолитиаза. Последната често е пряка причина за възникването на сиалоаденитите. Лечението на сиалолитиазата се състои в оперативното отстраняване на сиалолита или цялостното екстирпиране на засегнатата жлеза заедно с намиращия се в нея конкремент.

Туморните заболявания (доброкачествени и злокачествени) се срещат както при големите, така и при малките слюнчени жлези. Тези на малките жлези често могат да бъдат отстранени в амбулаторни условия с локална инжекционна анестезия, докато тези на големите слюнчени жлези в повечето случаи се отстраняват в болнични условия под обща анестезия. Повишено внимание изискват операциите върху паротидните (околоушните) жлези заради преминаващия през тях лицев нерв, чието засягане може да доведе до трайна невъзможност за функциониране на лицевите мускули от страната на заболяването.

Това са заболявания, които се дължат на грешки в ембрионалното развитие на индивида. Освен че са козметичен дефект, често водят до непълноценно хранене или невъзможност за хранене на детето, което може да доведе до изоставане във физическото и нервно-психическото му развитие, както и невъзможност за правилно произнасяне на някои звуци и сформиране на правилна членоразделна реч при израстване. Възможно е да засегнат само горната устна, само алвеоларния израстък на горната челюст, само твърдото небце, само мекото небце или всички изброени, както и да са в различни комбинации от четирите. Могат да са едностранни (само вдясно или само вляво) или двустранни. Често са съчетани с неправилно развитие на външния нос. Лекуват се в болнични условия под обща анестезия съобразно възрастта на децата. Успехът им в голяма степен зависи от полагането на правилни грижи и спазване на указанията на лицево-челюстния хирург от страна на родителите в следоперативния период. Често изискват последваща работа с педиатър, логопед и ортодонт.

Често задавани въпроси

Процедурата обикновено отнема 10-15 минути.

Всяко възстановяване е индивидуално и зависи от много фактори – вида на самата интервенция, вашата следоперативна грижа за раната и способността ви да се възстановявате след травма, каквато сама по себе си е процедура.

Цената е индивидуална и се определя от локализацията, големината и характера на лезията, както и от оперативната техника, която се използва.

Съществуват разнообразни начини за отстраняването на патологичните образувания – консервативни (неоперативни) и хирургични (оперативни), включително и апаратни (лазерни). Най-подходящият за вас метод ще бъде обсъден след прегледа ви, по време на самата консултация.

Да, някои лезии (по преценка на лекаря) изискват задължителното провеждане на биопсия преди да се пристъпи към лечението им. Биопсии от лезии с цел да се определи вида им се извършват и след насочване от други специалисти, най-често дерматолози и ревматолози.

Запазването на час за преглед и консултация става онлайн или по телефона.